Промени в закона за туризма

Какво налага промените в закона за туризма и кога ще приемем новият закон?

            Въпреки, че разчитащите на туризъм страни в Европа като Италия, Франция и Испания имат цели „Кодекси на туризма“ ние все още се задоволяваме със неясно написана стратегия и закон, претърпяващ често редица промени. Още от 2015 година заинтересованите от развитието на сектора в България се питат дали новият закон ще бъде по – полезен за устойчивото развитие на дейността? Ще ни затрудни ли? Какво изобщо ще се промени? Потърсихме конкретна информация относно мотивите за промяна на закона, които ще публикуваме в две отделни статии.

            След приемането на новите изменения и допълнения промените ще засегнат всички заинтересовани : Министър, областни управители, общини, туристически агенции, музеи, неправителствени организации и потребители. Не се страхувайте! Логиката си остава същата – централизация на правомощията, козметични функции на консултативните съвети, неяснота в системите за контрол. Това разбира се е съвсем нормално, в предвид контекста, на приемане и допълнение на закона.

            Върху законовите промени си струва да размишляваме дълбоко, защото често те ни подсказват как се развива самосъзнанието на един народ. Ако погледнем така на Закона за туризма можем да си кажем само едно – още сме твърде далеч от устойчивото развитие.  Останалите разсъждения и коментари оставяме на Вас.

М О Т И В И

КЪМ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

 Настоящият законопроект е изработен, с оглед усъвършенстване на уредбата, като целта му е да постави туристическата индустрия на полагаемото й се приоритетно място в икономиката на страната, като значим източник на приходи за държавния бюджет и сфера, осигуряваща трудова заетост. Законопроектът съдържа предложения, както следва:

  1. По Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предлагат се уточнения относно туристическите дейности и обекти, като информационното обслужване на посетители и туристи се определя като туристическа дейност .<

  1. По Глава втора ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА И ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТУРИЗМА Предлага се систематизиране и допълнение на функциите и задачите на министъра на туризма. Конкретизират се задълженията на областните управители за развитие на туризма. Ясно се регламентират функциите и задачите за развитие на туризма на общинския съвет и кметовете. Предлагат се изменения и допълнения на уредбата относно Националния съвет по туризъм (НСТ) към министъра на туризма и общинските консултативни съвети по въпросите на туризма. Промените са относно състава и въпросите, които подлежат на обсъждане от този консултативен орган, вкл. и въпросите, свързани с трайна заетост в сектора, повишаване на квалификацията на кадрите в туризма и устойчиво развитие на националните курорти. Очертават се по-ясно и се разширяват функциите и задачите на общинските съвети, кметовете на общини и общинските консултативни съвети по въпросите на туризма – приоритетно разглеждане и решаване на въпросите, свързани с: изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура на територията на общината и привличането на инвестиции в сферата на туризма; подобряване състоянието на транспортното обслужване; опазването и съхранението на обектите на културно- историческото наследство на територията на общината; кадровото обезпечаване развитието на туризма на територията на общината и необходимостта от обучение, както и за развитие на националните курорти. Когато на територията на общината има националните курорти на съответния консултативен съвет се възлага: да проучва, обсъжда и прави предложения пред общинския съвет, чрез кмета на общината, за предприемане на необходимите мерки за устойчиво развитие относно: подобряване състоянието на туристическа инфраструктура; осигуряване на обществения ред и спокойствието на туристите; разполагането на преместваеми обекти и съоръжения, включително на територията на морския плаж; организиране на транспортна схема през туристическия сезон и други въпроси от значение за развитието на националните курорти. Предвижда и задължително участие на представители на собственици на туристически обекти в националните курорти.
  2. По Глава трета ТУРИСТИЧЕСКО РАЙОНИРАНЕ Конкретизира се състава на Организациите за управление на туристическите райони /ОУТР/. В ОУТР могат да участват съответните регионални и местни туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър. 2 Предвидено е промените в устава на ОУТР да се изпращат на министъра на туризма от изпълнителния директор за вписване в регистъра. Срокът за вписване се намалява от 14- дневен на 7-дневен.
    4. По Глава четвърта ТУРИСТИЧЕСКИ СДРУЖЕНИЯ Предвижда се националните туристически сдружения да обединят отделните браншови, професионални и продуктови туристически сдружения. За досегашните местни и туристически сдружения е предвидена възможността преди регистрацията им по този закон да се самоопределят като местни или като браншови, или продуктови туристически сдружения. Предоставена е възможност местните и регионалните сдружения да членуват в ОУТР. Във раздела „Национални туристически сдружения“ са регламентирани националните туристически сдружения като обединения на туристически сдружения, които са национални браншови, продуктови и професионални туристически сдружения.
  3. Национални браншови туристически сдружения на: 1) хотелиерите и ресторантьорите; 2) туроператорите и туристическите агенти; 3) работодателите в туризма II. Национални продуктови туристически сдружения на лицата, предоставящи: 1) балнеолечебни, спа, уелнес и таласотерапевтични услуги; 2) селски и еко туризъм; 3) голф, спортен и приключенски туризъм; 4) културен, религиозен, конгресен, събитиен и/или фестивален туризъм; 5) детски и младежки туризъм; 6) друг специализиран продуктов туризъм; III. Национални професионални туристически сдружения на: 1) екскурзоводите; 2) планинските водачи; 3) ски учителите и/или ски училищата. Предвижда се ограничение за членуване – едно браншово, професионално или продуктово може да членува само в едно съответно национално туристическо сдружение. Уредени са условията и реда за признаване на дадено национално туристическо сдружение за представително на национално равнище. Предлага се това да става с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. В раздела относно туристическите сдружения са регламентирани отделните видове туристически сдружения, които не са национални, както и техните правомощия. Лицата, които не са заявили пред Министерството на туризма актуализация за вписване в Националния туристически регистър в посочения срок, се считат заличени. Изрично е предвидено, че държавна такса за новата регистрация на туристическите сдружения не се дължи. 4 „а“.

НАЦИОНАЛНИ КУРОРТИ
Създава се нова глава с чл. 56а – 56г, с която се регламентират националните курорти и се определя начина на обявяването на дадено селищно образувание с национално значение за национален курорт – с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на туризма, което да подлежи на обнародване в „Държавен вестник“. Посочват се дейностите, които се осъществяват на територията на националните курорти: изграждане, поддържане и благоустрояване на туристическа инфраструктура; сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане и облагородяване на зелените площи; 3 популяризиране и рекламиране на възможностите за туризъм, които предлага националният курорт в страната и чужбина; осигуряване на обществения ред, сигурността и спокойствието на туристите; организацията на движението, паркирането и дейността на превозвачите и други, регламентирани със закон или друг нормативен акт. Със законопроекта се предвижда министъра на туризма да разработва и внася за приемане в Министерския съвет Наредба за управление и организация на туристическата дейност на територията на националните курорти, с която да се регулират обществените отношения, свързани с посочените по-горе дейности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *