Анализ на стратегията за устойчивост на туризма в България, II-ра част

Рубриката ни насочена към Анализ на стратегията за развитие и устойчивост на туризма продължава с втора, поредна публикация. Определено има много неща, които бихме желали да споделим с Вас. В статия  oт миналата седмица бяха разгледани  уводните приложения на документа, необходимости на които цели да отговори,  задачите и основната цел на документа.

 

В настоящият анализ ще се спрем на стратегическите цели – като централна част в НСУРТ.  След кратък коментар на всяка от тях ще преминем към   приоритетите пред държавата и предизвикателствата, както и основните фактори, взети под внимание при създаване на стратегията.

 

Част I.  Цели 

 

Стратегическите цели на страната ни  следва да се дефинират за период, по – дълъг от две години, като се има в предвид количествените и качествените характеристики пред сектора и държавата. В текста, не се посочват факторите, които взимат в предвид, както и не се определят трудности нито план за действие. За да напредваме са нужни много, системни и целенасочени усилия от страна на Министерството на туризма, браншовите организации, бизнеса и изобщо гражданските сдружения.

Основните стратегически цели според документа са:

 

⦿     Утвърждаване на позитивен имидж на българския туризъм

 и повишаване на разпознаваемостта на България като привлекателна целогодишна дестинация с характерна национална идентичност, запазени културни традиции и съхранена природа – всички сме наясно, че България е слабо позната туристическа дестинация а усилията, които полагаме за постигане на тази цел са незначими, в сравнение с нашите конкуренти като Словения, Хърватска и Турция. Все пак е редно да отбележим че туристо – потока се увеличава, но това се дължи на лидерската позиция на страната ни, сред ниско тарифните дестинации в Европа.

 

⦿       Повишаване на конкурентоспособността на дестинация България

на световния пазар чрез повишаване на качеството на туристическия продукт, силен бранд на дестинацията и продуктова специализация и диверсификация – Продължаваме да съсредоточаваме инфраструктура по морското крайбрежие. Липсва публично финансиране за развитие на балнео и спа туристическите услуги, а представителите на бизнеса в туризма продължават да залагат на достъпни цени и нискокачествено обслужване. Това води към тенденция за невъзможно предоставяне на допълнителни продукти, от което диверсификацията остава утопия. Според Българската асоциация на туристическите агенции недостига на персонал в туризма обрича между 50 и 80 % от малките хотели на фалит. Това показва до каква степен съвместната работа на държавните институции, бизнеса и неправителствените организации в сферата на туризма е важна за достигане на устойчивост в развитието на сектора.

 

⦿   Въвеждане на международни стандарти и добри европейски практики

и внедряване на иновативни продукти, информационни и комуникационни технологии в унисон с изискванията на туристическото търсене – не веднъж екипа ни разсъждава относно стандартизацията в туризма. Преди всичко, е добре да споменем факта, че обявяването на определени практики или фактори в даден стандарт, не означава тяхното приемане от всички действащи в бранша. Ако държавата търси това, следва да промени наредби или закони, свързани с извършването на определени дейности  в туризма. Да приемем, че стандартите остават с желателен характер, и че тяхната цел е подобряване на качеството.  Основният проблем при тяхното въвеждане в сектора идва от факта, че има само два възможни начина за внедряване на такъв тип процедури :

 

⁃ Или се залага на взискателност в дефинирането на критериите и контрола, следователно до високо качество на услугата от страна на стандартизираните дружества. В случая сложността на процедурата я прави скъпа и достъпна само за малка част доставчици на туристически услуги.

 

⁃  Или в противения случай, когато заложените в стандарта критерии са достъпни за всички доставчици, те не гарантират качество а по – скоро служат за реклама.

⦿ Насърчаване на вътрешния пазар

структуриране на политики в подкрепа на развитието и позиционирането на продукти, отговарящи на вътрешните пазарни тенденции. За постигане на тази стратегическа цел, следва да се създаде специфична стратегия, насочена към развитието на вътрешният пазар.  Въпреки, че министерството на туризма разработва мащабен проект, свързан с повишаване на вътрешният туризъм, голяма част от българите предпочитат пътувания, към съседни държави.

 

⦿   Стимулиране ролята на туризма

като решаващ фактор за развитието на пазара на труда чрез повишаване квалификацията, производителността и адаптивността на работната сила – Знаейки, че работниците в туризма, като цяло  са ниско платени,  и взимайки в предвид настоящите проблеми в бранша, тази стратегическа цел ни се струва, толкова далеч от истината и реалността, че няма нужда да я анализираме.

Част II ПРИОРИТЕТИ

 

            От изключително значение за постигане на стратегическите цели са формулираните от държавни приоритети.  Priori от латински означава „предимство“, но също така и „от значение това, което е било преди“. Това кратко въведение в етимологията на понятието, трябва да ни подсказва, че доброто определение на приоритети идва тогава, когато са взети в предвид даденостите, както и значението на нравствената еволюция на обществото.

 

             За съжаление в документа няма информация, дали ключовите дейности са определени в предвид обстоятелствата и капацитета на България. Става ясно че отговорният туризъм и присъщите за него особености са част от националните приоритети. Ето как са определени в стратегията те:

 

⦿ Позициониране на България като туристическа дестинация в по-висок клас на световния туристически пазар като качество на предлагания туристически продукт и добавена стойност;

 

⦿ Увеличаване дела на специализираните видове туризъм, водещи до целогодишна и по-интензивна натовареност – балнео (медикъл спа), спа и уелнес, културен (във всичките му форми – исторически, археологичен, етнографски и поклоннически), еко и селски туризъм, приключенски, конгресен, ловен, голф, винен и гурме туризъм и др.

 

⦿ Стимулиране на интегрирано регионално развитие на туризма чрез формиране на подходящи организационни структури, координация на предлагането и прилагане на регионално диференцирана държавна туристическа политика;

 

⦿ Опазване и устойчиво използване на туристическите ресурси, в това число природни, културни и антропогенни;

 

⦿ Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура;

 

⦿ Повишаване защитата, правата и сигурността на потребителите на туристически услуги;

 

⦿ Насърчаване на сътрудничеството между институциите на централно и местно ниво и представителите на туристическата индустрия и създаване на възможности за развитие на партньорство;

 

⦿ Повишаване качеството на образование и обучение в туризма в съответствие с нуждите на туристическия сектор и развитието на пазара на труда.

 

            С оглед постигането на приоритетите си, следва държавата да си постави ясни задачи в кратък срок, да разпредели отговорността за постигането на всеки един от тях, както и създаде механизми за публично-части партньорства. В противен случай, те наистина остават колкото красиви, толкова и празни фрази.  Несъмнено, стратегията позволява организиране на ясна и последователна политика свързана с постигането на определените в нея цели. Колкото по – добре заинтересованите страни познават стратегията, толкова по голям е шанса бъдещите правила и изисквания в сферата да са съобразени с националните ни интереси.  Без конкретен план за действие тя прилича на безсмислено и неразбрано административно изискване. Посредствената политическа последователност води до недвусмислени решения, козметични реформи и невъзможни промени. С цел промяна  трябва да преминем от празнословска критика, към истински градивен анализ и предложения целящи устойчивостта и развитието на сектора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *