Регионална конкурентосопобност в Европа

    Европейската комисия публикува данните от изследването за 2016 относно структурната конкурентоспособност на Европейските региони.

  Преди да поговорим за данните, получени от изследването следва да обясним какво разбираме под регион. Бихме могли да открием различни определения в страните-членки, но най – общо под регион се разбира

 Oбщност от хора, живеещи заедно, на територията на определена държава. Тази общност споделя хомогенни история, култура, привички, социални, географски и икономически характеристики, водещи към нуждата от общи цели и задачи.

Териториалните граници на един регион, често са исторически определени. Държавната администрация, непрекъснато  променя техните граници, в зависимост от политиките за централизиране или децентрализиране. Ето защо на  територията на Европейският съюз се наблюдава непрекъснато деление, и обединение на регионите. За това техните териториални измерения не следва да са сред най – важните показатели, определящи идентичността.

      Регионалната политика

е от водещо значение за бъдещето на Европейският съюз, тъй като той цел подпомагането и развитието на всеки от тях. От гледна на институционалното управление, отговорните институции са: Комитета на регионите, Асамблеята  на Европейските региони, Европейският комисар за регионалната политика.

   Въпреки поетите ангажименти на страната ни пред ЕС, ние сериозно изоставаме в отношение на утвърждаване на регионалната политика. За разлика от Западноевропейските страни, при нас не съществуват държавни структурни фондове, позволяващи на региона да финансира, създава и управлява проекти за развитие. Дори и според конституцията областите да съществуват, то в техните задължения влизат само административни функции, т.е следене за законосъобразност и целесъобразност на взетите решения, на ниво местна власт.

      Както  в предишните две версии се забелязват значителни разлики между вътрешността на държавите,

т.е перифериални зони и столица, така и между Северните и Южните държави, както и между Източна и Западна Европа. На картата можем да забележим т.нар.  „зелен банан” показваш силно урбанизираната зона, развиваща се от 1989 година преминаващ през Лондон, Ломбардия,  Белгия, Люксембург, Северна Франция и Баер, Германия. Метрополисите стават все по значини и повече като цяло в Европа.  Някой столици остават заобиколени от конкурентоспособни региони, но по – голямата част се характеризират с много повече предимства за столицата, отколкото за околните градове. Сравнителния анализ остава незначителен, понякога дори невъзможен.

        Освен да посочат предимствата  пред бъдещите инвеститори, сравнителните проучвания  на Европейските региони показва силното неравенство между различните зони, на  териотрията на ЕС. Върпеки, че Комисията полога сериозни усилия, насочени към  кохезионната политика, социалното развитие и повишаване на стандарта на живот, и през 2016 различията остават доста сериозни.

      Под Регионалната конкурентоспособност

следва да се разбира „ способността на даден регион да предложи привлекателна и устойчива среда за предприятията и местните жители.”

      Новото в изданието за 2016 г. е интерактивният интернет инструмент, който дава възможност за по-подробен анализ и сравнение на всеки регион, или с друг с подобно БВП на глава от населението, или с всички региони на ЕС. Ползвателите вече могат лесно да видят резултатите на своя регион по отношение на иновациите, управлението, транспорта, цифровата инфраструктура, здравеопазването и човешкия капитал. Инструментът е създаден и за да се помогне на регионите да открият своите слабости и инвестиционни приоритети, когато изготвят стратегиите си за развитие.

Като цяло резултатите за 2016 г. са в съответствие с тези за 2013 г. Отново се наблюдава полицентричен модел със силни столични и метрополни райони като основни двигатели на конкурентоспособността. Разпространението на ефектите се наблюдава в по-голямата част от северозападна Европа, но то е много по-малко забележимо в източните и южните региони на ЕС. Често се наблюдават големи вътрешни различия в държавите, предизвикани от столичен регион с явно по-добри икономически показатели в сравнение с другите региони в държавата.

В сравнение с двете предишни издания, публикувани през 2010 и 2013 г., Малта и няколко региона във Франция, Германия, Швеция, Португалия и Обединеното кралство са подобрили своите резултати, а в Кипър, Гърция, Ирландия, а напоследък и в Нидерландия резултатите са се влошили. В източните региони на ЕС конкурентоспособността като цяло се е запазила.

   В заключение можем да кажем,

че в последните години се наблюдава тенденцията,  държавите – членки да насочва усилията си към националният интерес.  Както показва настоящият структурен анализи, възможни са значителни разлики между регионите на територията на една, единствена държава.   Следва да се предприемат различни промени стимулиращи единство регионалната политика. Добър пример е създаването на  три-националния регион Горен Рейн обединяващ един френски един немски и един швейцарски регион, разположени по бреговете на горен Рейн. Това подпомага създаването на общи стратегии, обединено пространство, улесняващо движението на хора и ресурси, както и политики, целящи да дадат отговор на предизвикателствата, свързани със заетост и миграция екологични проблеми и образование.  Основно предизвикателство остава да се намери баланс между отговорности и компетенции на общини, области, региони, държави и европейски институции.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *