Беленските рибари

Намираме се в Северна България, по бреговете на Дунава. Градът е Белене, където  се срещнахме с местните рибари.

Белене е белязан от голяма  промяна по време на комунистическият режим. Проекта за създаване на Атомна елекроцентрала, който стартира през 80-те години на миналият век, започван  и прекъсван  два пъти обрича градчето на безработица и бедност. Това начинание е трябвало да създаде много и добре платени работни места. Ето защо общината изготвя план за създаване на социални жилища, на мястото на красивите къщи в центъра на града, които биват разрушени. След падането на комунизма, следват редица икономически социални и екологични промени за града. Илюзиите около централата  водят до сериозно повишаване на безработицата. Младите губят вяра и обезсърчени, често предпочитат да търсят работа и бъдеще навън.

По време на нашата визита в Белене, констатирахме, че социалният живот продължава, въпреки всички трудности. Организацията и подготвката  на кръщение в събота, от служителите на местното читалище  бе един от примерите. За мен бе много интересно да се запозная с българската култура и с тези места носещи  дух наричани „читалища“. Същевремено с болка разбрах, че много от жилищата в града са празни, а къщите изоставени и тъжни. За мен беше шокиращ факта, че една къща в Белене може да бъде закупена за около 15 хил. лева (7670 евро). Тази сума се равнява на малко повече от 6 минимални заплати във Франция. Икономическата ситуация остава сложна, а малкото останали семейства в градчето едва отцеляват.

И все пак Белене и околностите са изпълнени с неоценими богатства. Един истински природен ‘’трезор’’ , който обгръща града е Дунава и неговите острови. Красотата на тази мистична река е неописуема, а неговите 28  острова формират един  своеобразен природен спектакъл,  с рядко срещана природна  красота.  Този природен парк е най – големият дом на  водоплаващите  птици в Европа. Магия за очите и прелест за любителите на природата.

Срещнахме се със Светльо Дундата,  запален рибар, наричан още ‘’кмета’’ на малката група беленски рибари.  Винаги усмихнат и трудолюбив, той се грижи за останалите любители на риболова от града. За него риболова остава хоби и лично удволствие, но понякога продава уловената риба. В очите му личеше, че за него преди всичко стои  любовта към реката и природата на беленският архипелаг.

Всички тези рибари са си построили малки бараки, където оставят необходимата екипировка, но преди всичко използват „Хисърлъка” за да се срещат, защото са изградили истинска общност. За тях е удовоствие да се събират в това малко рибарско селище, споделяйки радости и неволи, на  по чаша вино и печена риба на скара.

Многократно се е случвало, водите на реката да заливат тяхното селище. Така става през пролетта на 2005, а Светльо предвижда това да се повтори и тази пролет.

Голяма част от местните жители и рибари имат форгони по поречието на Дунава. Въпреки, че част от тях са снабдени с гуми, за съжеление повечето остават бетонирани и обречени да бъдат наводнени през пролетното пълноводие  на Дунава.

Най – големите проблеми, които рибарите срещат са свързани с управлението на природните богатсва. За съжаление някой от тях не се притесняват да използват експлозиви, които съсипват водното дъно и цялата екосистема. Видно е, че тези рибари не са загрижени за екологичните проблеми, те са заинтересовани само от поредната поръчка на риба. Поставяйки бомбата под водата, за тях уловът е сигурен и така те добиват големи количества. Проблемът идва от факта, че те взимат само  скъпата риба, която са сигурни че ще продадат, а останалата оставят на дъното. Есетровите риби остават основен стремеж и  жертва за беленските рибари, тъй като са източник на скъпо струващия черен хайвер. Икономическата печалба от хайвера води зверското  преследване на тези защитени видове.

За радост  у по-голямата част от рибарите  живее самосъзнанието, че околната среда е много важна, и  трябра да я пазят и съхраняват. Все пак от нея зависи риболова, превърнал се в техен начин на живот и основен поминък.Тази прекрасна разходка по Дунава ни напомня, че природата остава заплашена във всички краища на света, и че определени хора и общности като Светльо и неговите приятели са избрали живят в пряк контакт с нея.

Нека споменем в краяна тази история, че на един от островите, който също е защитена териотрия  – о. Персина, се намира най големият затвор в България. Бива построен  през 50-те години на миналият век, като трудов лагер, за ‘’възпитателните’’ нужди на новият тоталитарен режим. Повече от 8 000 души намират смъртта си на това място. Спомена за това, ни потапя в мрачните моменти на модерната българска история, помагаща на днешното поколение да  осъзнае задължението, да не забравя грешките на миналото и преди всичко, да не ги повтаря .

Статията е написана от г-жица Емили Русо,
която беше на дву дневна работна визита в гр. Белене
Френски пътеписец, изследовател и експрерт по туризъм

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *