Концепции за алтернативен туризъм

Въпреки несигурността и  кризите в нашата епоха, туристическата дейност не спира да набира популярност. За съжаление с нарастване на броя на посетителите, проблемите следващи от това присъствие стават все по-сложни и многобройни. Преди всичко масовият туризъм изисква създаване на банална, различна от традиционната инфраструкура.  Тя отделя туристите, като не им позволява да контактуват с местното населиение. Презастрояването води до бързо фалиращи хотели и икономически загуби за милиони. За да останат на пазара, хотелиерите са принудени да предложат ниски цени, а това е възможно само, чрез екплоатация на персонала, изпознване на нискокачествени първични продукти, слаба фирмена култура и коорпортивна политика.

Около 80 % от приходите от масовият туризъм отиват в развитите страни, а за местното население остават само екологични катастрофи, безкрайни отпадъци, сезонни и ниско платени работни места.

Нека вземем за пример закупуването на туристически продукт на стойност 1000 евро в Германия.

20% от стойността на продукта остава в страната от която е закупен. (това са таксите за туроператора или туристическата агенция).

37%  са изразходвани за покупка на самолетните билети.

Само 43% в крайна сметка достигат до посетената страна. За съжеление стойността, която остава в туристическите места и която достига до местното население е много по-малка. Това се дължи на изградените навици за консумация на туристите. Те се ориентирант към интернационалните вериги за хранене, като мак доналдс, бургер кинг или домино пица. Или към големите хотелиерски вериги (Клуб Мед, Акор Груп, Хилтон, 4 сезона и д.р),

В крайна сметка за местното население не остава почти нищо….

Света си задава въпроса.. така ли искаме да пътуваме ? Това ли е нормалното следствие от туристическата дейност ?

През 1999 г. Световната организация по туризъм към ООН създава Световният етичен кодекс по туризъм. Той представлява различни принципи,  цялящи да водят основните участници в туристическото развитие. Кодекса се отнася, както към представителите на държавните институции,  към професионалистите, но също така и към местното население и пътуващите, визирайки различни възможности за увеличаване на ползите от туризма, минимизирайки всички негативни въздействия върху природата, културното и историческо наследство както и обществото като цяло. Кодекса насочва вниманието на читателите си, към различни типове туризъм.